Банкирането е неизменно най-критикуваната част от преместването в България — и от 2025–2026 г. стана значително по-трудно за чужденците. Редица големи банки вече прекарват директора през същата лична банкова проверка, използвана за лична сметка, изисквайки документална връзка с България, като част от разглеждането на заявка за фирмена сметка. При добра подготовка и правилна банка това е постижимо. Ето какво реално работи през 2026 г.
Защо българското банкиране има тази репутация
Българските банки имат строги изисквания KYC (познай клиента си), задвижвани от европейските регулации срещу прането на пари — конкретно Закона за мерките против изпирането на пари, който транспонира директивите на ЕС в българското право. Преди да открие сметка, банката трябва да провери кой сте, откъде идват парите ви, а за компания — кой реално я притежава и контролира. Това не е по избор или специфично за конкретна банка: то е законово задължение, прилагано от Българската народна банка и Държавна агенция „Национална сигурност", с реални санкции за банки, които сгрешат.
Банките имат законно право да отхвърлят кандидатура без да обясняват причината, и на практика често правят точно това. Отказът обикновено не е личен — банката просто решава, че досието ви не отговаря на нейния вътрешен риск-апетит в този момент.
Ако една банка откаже, кандидатстване в друга с по-чисто, по-пълно досие е нормална и приета следваща стъпка, не нещо нередно. Банките, които отхвърлят кандидати най-често, го правят заради липсващи или неправилно апостилирани документи, или обяснение за източника на средства, което не се връзва — а не заради националност. Прекалената подготовка не ви коства нищо; недостатъчната ви коства срещата.
Най-добрите банки за чужденци
UniCredit Bulbank — най-приятелска към чужденци
Най-голямата банкова група в България, италианска собственост, част от голяма европейска мрежа. Това е най-често препоръчваната банка в чуждестранната общност в България: специален пакет за чужденци, обединяващ разплащателна сметка, дебитна карта, онлайн банкиране и преференциални условия за международни преводи, изцяло английско онлайн банкиране и мобилно приложение, и персонал по клонове с реален опит в KYC процедурите за чужденци — както за лични, така и за фирмени сметки. Силна и за корпоративни сметки и бизнеси с европейски клиенти — и противно на старата си репутация, наскорошни клиентски разкази описват персонал, който активно помага с попълването на цифровите формуляри на място, вместо просто да подаде купчина документи. Това е и банката, потвърдена да приема електронни подписи, базирани на Evrotrust, и в някои случаи позволява договорът за набирателната сметка да се подпише дистанционно чрез КЕП, освен разплащателната сметка — вижте раздела за КЕП по-долу за уловката относно допустимостта.
DSK Bank — най-ниски месечни такси, най-широка мрежа
Част от OTP Group (унгарска банкова група). Най-широката клонова мрежа в страната и най-ниските текущи такси за обслужване на сметка сред големите банки, плюс дълга история на работа с чужденци. Уточнение: „най-ниски такси" се отнася конкретно за месечното обслужване — не за първоначалната такса за кандидатстване: DSK е известна с таксуване на значителна, невъзстановима такса само за да разгледа заявка за фирмена сметка от чуждестранна компания, независимо дали сметката в крайна сметка бъде одобрена — струва си да попитате предварително, тъй като това може да направи DSK значително по-скъпа за кандидатстване, отколкото предполагат ниските ѝ месечни такси. Вижте списъка с документи по-долу за това какво точно търсят DSK, заедно с Postbank и BACB, при проверката на директора.
Fibank (Първа инвестиционна банка)
Българска собственост, добра онлайн банкова платформа, конкурентна за лични сметки. Добра опция, ако вашият бизнес има локални български приходи или доставчици. По наш опит Fibank често дори не разговаря за фирмена сметка, докато не притежавате българска лична карта с ЕГН — националният документ за самоличност, издаван на български граждани и на чуждестранни резиденти със статут на пребиваване. Добре е да го знаете, преди да се обърнете към тях направо. Това не се ограничава само до български граждани: чуждестранни резиденти с разрешение за пребиваване също получават ЕГН и отговарят на условията, но обикновено трябва вече да сте резидент в България, за да го имате, а не да кандидатствате от чужбина. За фирмена разплащателна сметка конкретно Fibank таксува такса за разглеждане от €500 за граждани извън ЕС и €100 за граждани на ЕС — значителна разлика, която си струва да имате предвид, преди да кандидатствате.
BACB (Българо-американска кредитна банка)
По-малка, изцяло регулирана от ЕС българска банка с истинска банкова лицензия и защита на депозитите до стандартния лимит за ЕС. Известна предимно с кредитиране на МСП и зелено финансиране. Като DSK и Postbank, BACB следва същия подход — първо лична KYC проверка — за фирмени сметки. Вижте списъка с документи по-долу за подробности. Заслужава отделно да се отбележи: по наш опит именно тази банка е най-склонна да открие лична сметка на чужденец, който все още няма болгарски ЛНЧ — важно, ако сте попаднали в омагьосания кръг, описан по-долу. Двойното гражданство също не е било проблем: имали са готовност да работят с кандидати с два паспорта, без допълнителната строгост, която някои други банки прилагат.
ОББ / UBB (Обединена българска банка)
Част от белгийската KBC Group, и според някои показатели най-голямата банка в България по активи. Истинска универсална банка с пълна гама лични и фирмени продукти. Солиден, мейнстрийм избор — просто по-малко специално насочен към чужденци в сравнение с UniCredit.
Postbank (Eurobank Bulgaria)
Част от гръцката Eurobank Group, и четвъртата по големина банка в страната — също и най-бързо растящата през последните години. Силно специализирано банкиране за малки и средни предприятия с лични банкови консултанти, изцяло английски сайт и солидна дигитална/мобилна платформа. Като DSK и BACB, Postbank следва същия подход — първо лична проверка — за фирмени сметки. Вижте списъка с документи по-долу.
ProCredit Bank — за вносители и търговски бизнеси
Българска дъщерна компания на германската ProCredit Group, ориентирана към кредитиране на МСП в реалната икономика. ProCredit проверява бизнес субстанцията по-задълбочено от повечето други банки — но конкретните изисквания зависят изцяло от вида дейност. За компания, внасяща физически стоки, банката обикновено ще поиска доказателство, че стоките действително ще влизат в България и че разполагате с място за съхранението им — например договор за наем на склад. Помолете ни да ви помогнем да намерите подходящ склад или търговски обект, или да наредим съответния договор за наем. За консултантска или сервизна компания изискванията са различни: фокусът се измества към доказване, че работата реално се извършва в България — договори с български клиенти, доказателства за местна дейност и подобни. Общата нишка: ProCredit иска да види реална дейност на място, а не само регистриран адрес, и очакваните доказателства ще отразяват конкретно какво прави вашият бизнес.
iBank (Investbank) — евтино за отваряне, скъпо за преобразуване
iBank е търговското име на Investbank, частна българска търговска банка. Известна е като едно от най-лесните и евтини места за отваряне на първоначалната набирателна сметка — обикновено около €90 дори за граждани на трети страни, значително под таксите на повечето други банки за същата стъпка. Уловката идва по-късно: преобразуването на тази набирателна сметка в пълноценна фирмена разплащателна сметка в самата iBank може да струва до €1 500. Заради тази разлика, чест модел сред основателите е да отворят набирателната сметка в iBank само за да регистрират компанията евтино, а после да я закрият и да отворят реалната фирмена разплащателна сметка в друга банка, вместо да плащат таксата на iBank за преобразуване. Ако тръгнете по този път, планирайте допълнителна стъпка — да намерите втора банка за ежедневното банкиране, вместо да разчитате, че iBank ще ви преведе през двата етапа на достъпна цена.
Teximbank — най-старата частна банка в България
Основана през 1992 г., Teximbank е най-старата непрекъснато действаща частна банка в България, произлизаща от Texim — държавен търговски конгломерат, действащ от 60-те години на миналия век. Тя е малък играч по съвременните стандарти — далеч извън челната група български банки по активи — но е истинска, напълно лицензирана банка, предлагаща стандартно фирмено банкиране: корпоративни дебитни карти, мултивалутни сметки (BGN, EUR, USD) и онлайн банкиране. Както при повечето български банки, идентификацията се извършва лично в клон, а не дистанционно. Струва си да я имате предвид като по-малко известна опция, ако големите имена не са проработили, но не очаквайте английско-езична поддръжка или специализирано обслужване за чужденци, каквито предлагат UniCredit или DSK.
BNP Paribas — само лични сметки
BNP Paribas има присъствие в България, но за тази аудитория е важно да се изясни границата: разглежда само лични сметки и не предлага фирмени разплащателни сметки. Ако регистрирате компания, тази банка отпада напълно от списъка — но е легитимна опция за лично банкиране, ако предпочитате международно име с българско присъствие.
tbi bank — фокусирана върху потребителите, не е специалист по фирмено банкиране
tbi bank е предимно мобилна необанка, известна с бързото и напълно дигитално отваряне на сметка през приложението си и силен бизнес в потребителското и МСБ кредитиране. Точно в това е и уловката: дейността ѝ е изградена около потребителски финанси и партньорства с търговци, а не пълноценно фирмено банкиране, така че не приемайте автоматично, че може да отвори фирмена разплащателна сметка за чуждестранна компания по начина, по който го прави универсална банка като UniCredit или DSK. Струва си да проверите директно с банката какво реално е налично за вашата ситуация, преди да разчитате на нея за фирмено банкиране.
Дигитални банки (Revolut, N26, Wise, Paysera) — заслужава си да знаете
Цифрови банки с лиценз на ЕС работят нормално в България. Много чужденци използват Revolut, N26, Wise или Paysera като сметка за ежедневие, докато си изграждат локална българска. Обаче българските хазяи и комунални компании често изискват български IBAN — локална сметка все пак ще е необходима. При по-големи преводи или движения на средства над около €20 000 таксите на тези доставчици рязко се покачват, което е една от основните причини повечето собственици на компании да пазят и българска банкова сметка за всичко извън ежедневните разходи. След като България прие еврото на 1 януари 2026 г., традиционната българска банкова сметка има предимство и тук: всички големи банки са пълноправни членове на SEPA и Eurosystem, така че преводите в евро в рамките на ЕС са мигновени или на следващия ден при минимална или нулева такса, а международните преводи (USD, GBP, CHF) се обработват нормално чрез SWIFT.
Помолете ни да препоръчаме коя банка за вашата конкретна ситуация — правилният отговор реално зависи от вашия визов маршрут, националност и на какъв етап от процеса сте, така че персонализиран отговор е по-добър от общ.
Две различни сметки, две различни правила
Ако регистрирате компания, реално ще си имате работа с две отделни сметки, и объркването им причинява реални забавяния.
Капиталова сметка: само лицензирана в България банка. Набирателната сметка трябва да се открие в банка, лицензирана в България — Revolut Bank UAB (с лицензия в Литва) не може да издаде удостоверението, което изисква Търговския регистър.
Разплащателна сметка: какъвто доставчик пожелаете. Revolut Business, Wise Business, Paysera или българска банка — изборът е ваш, щом компанията има ЕИК. Само Paysera издава IBAN с български префикс; останалите издават IBAN от собствената си страна.
Двете сметки съществуват по наистина различни причини, не само от бюрократична традиция. Преди компанията ви да бъде регистрирана, тя още не съществува правно — затова не може да открие банкова сметка на свое име. Набирателната сметка е заобиколен начин: позволява на бъдещите учредители да депозират стартовия капитал на компанията някъде проверимо, преди компанията да съществува правно, така че Търговският регистър да потвърди, че капиталът реално съществува, преди да даде правосубектност. Просто казано, тя позволява на управителя да заключи капитала на компанията преди регистрацията — и удостоверението на банката, доказващо този депозит, е точно това, което подавате при кандидатстване за регистрация на компанията. Това потвърждение трябва да идва от регулирана българска кредитна институция точно защото е форма на публична гаранция към бъдещи кредитори и бизнес партньори — законът иска лицензирана българска банка да стои зад това удостоверение, не нерегулирана трета страна.
Разплащателната сметка служи за съвсем различна цел, щом тази защитна функция вече не е нужна: тя е просто там, където бизнесът реално живее ден за ден — плащане на доставчици, получаване на плащания от клиенти, заплати. Щом компанията съществува правно и има ЕИК (Единен идентификационен код — уникалният 9-цифрен номер за регистрация на компанията, издаден от Търговския регистър, използван във всички банкови, данъчни и договорни взаимоотношения), няма останала причина за защита на кредитори, която да ограничава къде се намира тази сметка, затова законът я оставя отворена за всеки доставчик. Revolut Business, Wise Business и Paysera всички са реално използваеми тук, и много малки компании движат цялата си разплащателна сметка през една от тях, вместо през традиционна българска банка — но си струва да знаете, че не са напълно еквивалентни. Revolut Business сметките получават литовски (LT) IBAN по подразбиране (Revolut издава IBAN със специфичен за държавата префикс само за ограничен списък държави, и България не е сигурно в него), а Wise също издава IBAN от собствената си юрисдикция за лицензиране. Paysera е изключението, за което си струва да споменем: фирмената им сметка носи два IBAN наведнъж — истински с български префикс (BG) за локални плащания, плюс отделен EUR IBAN за по-широки преводи в ЕИП. Ако IBAN с български вид специфично има значение за вас (някои наемодатели, клиенти или институции са по-придирчиви по този въпрос от други), тази разлика си струва да се знае преди да изберете.
На практика повечето български хазяи, комунални доставчици и данъчните власти очакват да видят български IBAN по-рано или по-късно, затова много учредители пазят малка локална сметка успоредно с Wise или Revolut Business сметка, използвана за ежедневните операции.
Документи за лична сметка
Всяка традиционна българска банка изисква да се явите лично за това — без изключение, независимо коя банка изберете. Помолете ни да дойдем с вас в клона.
Ето типичния, на практика задължителен списък с документи, които трябва да носите с вас в клона:
- Паспорт (оригинал)
- Българско разрешение за пребиваване или адресна регистрация
- Български данъчен номер за чужденци (ЛНЧ)
- Доказателство за източник на дохода (трудов договор, документи на компанията, инвестиционни извлечения)
- Доказателство за текущ адрес — обикновено български адрес (скорошна сметка за комунални услуги или банково извлечение), макар че някои банки приемат и адрес в родната страна
Българската бюрокрация, включително банковата, обикновено е силно документоориентирана и рядко прощава липсващ документ — да се явите и да ви липсва дори едно нещо може да означава да си запазите нов час и да се върнете друг ден, вместо да приключите на момента. Грешките струват и пари, не само време: повечето банки таксуват такса само за да разгледат заявлението ви, и тя не се възстановява при отказ, така че непълна или небрежна кандидатура е скъп начин да откриете какво сте пропуснали. Помолете ни да ви кажем какви документи трябва да носите.
Можете ли да откриете сметка без ЛНЧ?
Повечето български банки третират личния номер на чужденец (ЛНЧ) като истинския пропуск. Без него повечето традиционни банки просто не ще откриват лична сметка за вас, точка.
Това създава истински проблем тип „кокошката или яйцето": заявлението ви за разрешение трябва да показва средства в българска банкова сметка, но повечето банки не ще откриват тази сметка, докато вече нямате личен номер на чужденец (ЛНЧ) или статут на пребиваване — точно това, за което кандидатствате.
Сблъсках се с това лично, докато получавах собственото си разрешение за ТП. Трябваше ми финансирана българска банкова сметка, за да кандидатствам за разрешението. Не можех да открия банкова сметка без разрешението. Всяка традиционна банка, която опитах, каза някаква версия на „върнете се, щом имате ЛНЧ" — което, разбира се, не можех да получа без сметката. Банката, която реално ми откри сметка, без ЛНЧ и без пребиваване все още, беше BACB. Не знам дали това беше еднократен случай или истинска практика при тях, но е единствената конкретна точка с данни, която имам, и единствената банка, която каза да, когато няколко по-големи казаха не.
Искам да съм откровена, че не съм сигурна дали това се обобщава — банковите политики и отделните служители се различават, и това, което сработи за мен в моята конкретна ситуация, може да не сработи по същия начин за някой друг. Но си струва да го знаете като отправна точка, ако сте заседнали в същия цикъл.
Документи за фирмена сметка
DSK, Postbank и BACB проверяват директора през същата лична банкова проверка, използвана за лична сметка, като част от разглеждането на заявка за фирмена сметка.
Не че настояват първо да отвори отделна лична сметка, а че проверяват лицето зад компанията. Никой от изброените по-долу документи не е строго формално изискване, но без тях отказът е много вероятен, и тези банки често изобщо не приемат заявлението, вместо да обработват такова, което очакват да отхвърлят. Тези банки не търсят фиксиран списък с документи, а убедителна картина: че собственикът има реална, документално доказана връзка с България — разрешение за пребиваване, легализиран дългосрочен договор за наем, декларация от собственика на имота са типични примери за исканото — и че бизнесът ще има реално съдържание и ще носи реална полза за страната, а не просто ще съществува заради банковата сметка. Помолете ни да ви помогнем да наредим легализиран договор за наем. Ето действителния списък с документи, който това включва:
Това е за ежедневната разплащателна сметка, щом компанията вече има ЕИК — не набирателната сметка, описана по-горе, която има свой по-прост, по-ранен пакет от документи.
- Всички лични документи по-горе, за управителя (и за действителния собственик, ако е различен)
- Свидетелство за регистрация от Търговския регистър (актуално удостоверение)
- Устав
- Декларация за образец от подпис
- Описание на дейността на компанията (какво прави компанията, откъде идват приходите)
- Прост бизнес план — много банки го изискват, и не трябва да е сложен
- Съществуващи договори с клиенти или доставчици, ако вече имате такива
- Договор за наем за офиса или адреса на управление
- Трудови договори, ако компанията вече има персонал
- Данъчен номер на всеки управител в родната му страна
- Декларация за източник на средства
- Нотариално заверена декларация с посочване на лице за контакт в България — то трябва да е български гражданин или да притежава постоянно пребиваване в България (ПМЖ); временно пребиваване (ВНЖ) не отговаря на условията. Изисква се от всички банки.
Едно нещо има по-голяма тежест от останалите: ясно да покажете откъде идват парите ви. Размита или липсваща документация за източник на средства е най-честата причина за отказ. Доказателство за адрес в родната страна на всеки управител е истински бонус — при този списък повече документи обикновено работят във ваша полза.
Ако сте учредител извън ЕС и някои от тези документи са издадени извън България, обикновено трябва да бъдат преведени на български от лицензиран преводач, преди банката да ги приеме. Не всеки документ се нуждае и от апостил — кои точно варира според банката и вида документ, така че си струва да проверите, вместо да предполагате едното или другото. Помолете ни да ви кажем кои документи трябва да бъдат легализирани, или да ви намерим квалифициран преводач.
Някои банки имат и негласно предпочитание управителят да покаже доказателство за пребиваване в България — не защото е законово изискване (не е), а защото показва, че компанията реално ще се управлява ден за ден, а не ще стои като фиктивна структура. Добре е да го имате, ако можете, но липсата му сама по себе си не би трябвало да съсипе добре документирана кандидатура.
Искате да избегнете отказана кандидатура на първия опит? Помолете ни да ви помогнем да откриете лична или фирмена банкова сметка.
Една декларирана дейност прави одобрението особено малко вероятно: всичко, свързано с криптовалута. Не е въпрос на законност — дейностите, свързани с крипто, са законни и регулирани в България — а на риск-апетит.
Българските банки, както повечето европейски банки, третират крипто-експозицията като структурен риск за съответствието и често отказват или значително забавят процеса, независимо колко чисти са останалите ви документи.
Ако крипто е дори малка част от декларираната ви дейност, очаквайте това да е най-голямото препятствие при отварянето на сметка — далеч пред всичко друго в тази статия.
Може ли пълномощно да открие сметката за вас?
Нотариално заверено пълномощно е една от най-честите точки на объркване. Някои онлайн агенции рекламират, че могат да открият сметката ви напълно дистанционно с такво — в реалност това има повече нюанси.
За огромната част от българските банки, пълномощно може да упълномощи някого да поиска информация или да оперира със сметка, която вече е открита — обикновено не може да се използва за откриване на нова сметка на ваше име. Първоначалната KYC идентификация почти винаги изисква титулярят на сметката (или, за компания, управителят) да се яви лично поне веднъж. Малка част от банките — най-често се посочва UniCredit Bulbank — са приемали нотариално заверено пълномощно за определени корпоративни сценарии, но това е изключение, не правило, и не е гарантирано дори там. BACB, отделно, е известна с поддръжка на подписване чрез КЕП, но досега само през офисите си в София — струва си да проверите, преди да предполагате, че важи в цялата страна.
Ако агенция предлага да открие лична или фирмена сметка за вас изцяло от чужбина само чрез пълномощно, си струва да попитате какво точно означава това на практика — може да не ви дава същия директен контрол върху сметката, какъвто би ви дало самостоятелното откриване. Помолете ни да помогнем с правилното пълномощно.
КЕП и банкови сметки
Малък брой български банки позволяват Квалифициран електронен подпис (КЕП) да поведе част от процеса по откриване на сметка — не само ежедневното банкиране, след като сметката вече съществува. Ако все още нямате такъв, нашето пълно ръководство за КЕП обяснява какво е, разликата между облачен и токен/смарт-карта подпис, четиримата лицензирани доставчика, цените и как да си извадите такъв, без да посещавате България.
UniCredit Bulbank е най-ясният пример за банка, която позволява КЕП да поведе целия процес: нейната официална услуга за дистанционно онбординг е изградена около облачен КЕП, издаден от Evrotrust, използван за дигитално подписване на договора за сметка — както за разплащателната сметка, така и, отделно, за набирателната сметка, без посещение на клон, обикновено за около 30 минути, щом документите са готови.
Но уловката тук тежи повече от удобството: според публикуваните от банката критерии за допустимост, този маршрут важи само ако законният представител на компанията е български гражданин — и банката изрично не приема нотариално заверено пълномощно като заобиколен начин за това, въпреки че пълномощно понякога се приема другаде в българското банкиране. За чуждестранен управител този дистанционен КЕП маршрут обикновено не е достъпен; посещението на клон остава подразбиращ се вариант почти навсякъде, включително в UniCredit, щом е замесен чуждестранен управител. Повечето други български банки отиват по-далеко и позволяват КЕП само щом сметка вече съществува — за ежедневно онлайн банкиране и подписване — а не като начин за самото откриване. По наш собствен опит UniCredit се съгласи да отвори фирмена сметка чрез КЕП едва след като проверките след първоначалната кандидатура бяха успешни и разрешението за откриване на сметка вече беше дадено — но самата кандидатура все пак трябваше да бъде подадена лично от управителите. С други думи, банката трябва да ви види поне веднъж. Някои клиенти съобщават, че самата стъпка на KYC може да се уреди дистанционно чрез видео разговор, но това варира от случай на случай и не бива да се приема като стандарт.
Един нюанс, който си струва да знаете: „законен представител" означава управителят на компанията — различна роля от собствеността. Българското право позволява собственикът и управителят да са две различни лица, затова е напълно законно да останете едноличен собственик, докато назначите друг, например съпруг/съпруга с българско гражданство, за управител. С това казано, управителят има реална правна власт — подписва договори, оперира със сметката, представлява компанията пред данъчните власти — затова това е реално управленско решение, не формалност на хартия, и трябва да се настрои правилно в учредителните документи на компанията и в Търговския регистър. Банката също ще трябва да ви идентифицира като реалния действителен собственик, независимо кой е назначен за управител, защото правилата срещу прането на пари не отслабват само защото ежедневното представителство е при някой друг.
Разходи, срокове за разглеждане и вероятност според гражданство
Честният отговор на „ще ме одобрят ли" зависи силно от вида сметка и какъв паспорт държите. Ето как трите типа сметки реално се сравняват за български граждани, граждани на ЕС/ЕИП/Швейцария и граждани на трети страни.
Типична цена
| Тип сметка | Български | ЕС/ЕИП/Швейцария | Трета страна |
|---|---|---|---|
| Лична сметка | Често безплатно за откриване, или €2–10/месец поддръжка | €0–500 такса за откриване, €2–10/месец | €100–500 такса за откриване, €2–10/месец |
| Набирателна сметка | Често безплатно, до €50, плюс €1 минимален капитал | €45–150, плюс €1 минимален капитал | €90–300, плюс €1 минимален капитал |
| Фирмена разплащателна сметка | €0–100 такса KYC, €5–18/месец | €100–300 такса KYC, €5–18/месец | €90–1 500 такса KYC, €5–18/месец |
Срок за разглеждане
| Тип сметка | Български | ЕС/ЕИП/Швейцария | Трета страна |
|---|---|---|---|
| Лична сметка | Същия ден до 1–2 дни | 1–5 работни дни | 1–2 седмици, понякога повече |
| Набирателна сметка | Същия ден до няколко дни | Същия ден до няколко дни | Няколко дни до около седмица |
| Фирмена разплащателна сметка | 2–4 седмици | 2–4 седмици | 4–8 седмици, понякога повече |
Вероятност за одобрение
| Тип сметка | Български | ЕС/ЕИП/Швейцария | Трета страна |
|---|---|---|---|
| Лична сметка | Много висока | Висока — улеснена от правилата на ЕС | Умерена — повечето банки искат вече да имате ВНЖ или виза D |
| Набирателна сметка | Много висока | Висока | Умерена до висока — лесно при готови документи |
| Фирмена разплащателна сметка | Много висока | Висока | Умерена — по-строги AML проверки, по-дълго одобрение, а националността и липсата на местни бизнес връзки често са фактор за отказ |
Тези такси за KYC се плащат предварително и не се връщат при отказ — вижте по-горе защо чистата и пълна кандидатура има значение.
Практически съвети
- Запишете си час предварително — без записан час лесно можете да чакате час.
- Носете всички документи в два екземпляра — ще поискат копия.
- Документите трябва обикновено да са на български — ако не са, очаквайте да организирате превод, макар не винаги заверен.
- Заложете 2–6 седмици за откриване на фирмена сметка. KYC процедурата е стандартна практика, не прекомерна проверка.
Реалистичен срок
| Тип сметка | Типичен срок |
|---|---|
| Лична сметка (резидент с документи) | 1–5 работни дни |
| Корпоративна сметка (прост EOOD) | 2–4 седмици |
| Корпоративна сметка (сложна структура или необичаен бизнес) | 4–8 седмици |
Предимството на инсайдер
Когато местен професионалист ви представи на банка, опитът ви се подобрява значително — не чрез някаква специална уговорка, а защото мениджърът на банката разбира ситуацията ви от началото и знае, че документите ще бъдат чисти. Това е разпространена практика в България и е напълно законна. Помолете ни да бъдем вашия местен екип за това.
Същото важи и за списъка с документи за корпоративна сметка: това, което спъва повечето кандидати, не е липса на документ, а такъв, който повдига повече въпроси, отколкото отговори. Отварянето на българска банкова сметка рядко се проваля заради една голяма грешка — по-скоро заради малки пропуски: неясен произход на средствата, описание на дейността, което не съвпада точно с вписването в Търговския регистър, записан час преди документите наистина да са готови. Нито една от стъпките тук не е трудна сама по себе си. Разликата между гладко и разочароващо отваряне на сметка е най-вече в подготовката — да знаете коя банка отговаря на вашата ситуация, да имате пълен и последователен пакет документи и да проявите търпение към процес, който, колкото и бавен да изглежда, просто изпълнява това, което европейското банково законодателство изисква от всички.
Искате таблиците с цени, срокове и одобрение под ръка? Изтеглете пълния наръчник като безплатен PDF — без имейл.
Изтегли
